Стресът и бюрокрацията отказват младите учители от професията

Най-отблъскващ от учителската професия фактор е силно стресиращата среда. Това показва проучване на синдикат „Образование“, подготвено от  регионални структури в страната, съобщи КНСБ.

Авторите на изследването отбелязват, че въпреки очакването учителската заплата да расте, младите хора с учителска правоспособност не желаят да работят и да се реализират като учители. Ето какви причини изтъкват от синдиката:

Учителската професия е с висок обществен интерес, под зорко, критично и често недоброжелателно наблюдение, свързва се с огромни очаквания. Успоредно се сблъсква с нежеланието и отказа за конструктивно партньорство от страна на родителите, на оторизираните институции, на медиите, на обществените организации и не на последно място от повечето ученици.

Голямата свръхнатовареност на учителя от наистина важни и все отговорни ангажименти, съчетано с безброй крайно маловажни и ненужни административни и несвойствени задачи, бързо охлажда желанието му да се отдаде на тази професия.

Политиките за обща и специална подкрепа са малко ефективни и много административно натоварващи.

Наличието на много дейности в трудовата и длъжностна характеристика на учителя, които неимоверно го натоварват като време и вложен труд, водят да увеличение на дневната и седмична норма на заетост до 55-60 часа, като наднормените часове обикновено не се заплащат.

Трудната среда за работа и специфичната ситуация на организация на учебния процес в учебните часове при наличие на дете/деца в клас от 26 и повече ученици. Губещи в такъв клас са и детето/децата с увреждания, както и останалите ученици, поставени в такава специфична атмосфера на учене.

В големите и в „престижните“ училища броят на учениците в паралелките често достига до 31-32, което обезсмисля вложените от учителя усилия.

Учителите често стават обект на вербална и физическа агресия, получават заплахи, безпардонни атаки, заведени съдебни дела от ученици и родители. Общественият рейтинг на учителя като лидер във възпитателния процес е силно уязвен, подценен, а той самият е подложен на тормоз и непрекъснато напрежение.

Учителите по география и икономика, по физика и астрономия, по химия и опазване на околната среда, по музика, по изобразително изкуство, по технологии, по физическо възпитание и спорт седмично работят с по 400-450 ученици от различни възрастови групи. За тези  специалности се е утвърдила следната поляризация – ниска седмична норма от часове по тези предмети (1 до 2 часа седмично) за учениците и неимоверно висока годишна норма за учителите -  684-700 и повече часове.

Това, освен че разширява фокуса от класове, в които преподават, намалява шанса на съответния учител да изпълни нормата преподавателска заетост в по-малките образователни институции. Процесът формира негативната тенденция тези часове да се раздават като лекторски на неправоспособни преподаватели, от което пада качеството на образованието.

Учителската професия е професия без никакви компенсаторни механизми, което е в крещящ дисонанс с европейските практики и традиции за борба със стреса и рехабилитацията за педагогическите специалисти.

Според  анкета на Синдикат „Образование“ 97,3% от работещите учители смятат, че няма облекчаване на безмерната бумащина в  образователните институции.

Какво предлагат от синдиката за решаване на проблемите: 

Чистото трудово възнаграждение на педагозите да стане не по малко от 1500 лв. в краткосрочен план;

Годишният норматив преподавателска заетост на учителите да е не повече от 500 часа плюс 36 часа консултации;

Броят на учениците в паралелка да е до 22-26 ученици;

Ефективно и решително да се намали безмерната бумащина;

Класното ръководство да се заплаща не по-малко от 100 лева;

Когато има дете/деца със СОП, то броят на учениците в паралелката да не надвишава 16 ученици, за да има успешна специална подкрепа, както и шанс за успешен учебен процес за останалите ученици;

Учителят да не се използва от директорите и институциите за непедагогически и несвойствени дейности, като охрана, отбрана, търсене на ученици и др.;

Участието на педагози в матури и външни оценявания да става с тяхното изрично съгласие;

МОН и останалите прилежащи министерства, общини и институции да проведат превенция срещу натиска върху българския учител и директор в смисъла на многобройни медийни атаки, заведени съдебни дела и намеса в автономията на образователните институции – училища и детски градини;

МОН, заедно със синдикатите, да утвърдят система за рехабилитация и запазване здравето и работоспособността на учителите, които работят до 65 и повече години;

Да се приеме Закон за защита на учителя и да се инкриминира  насилието срещу него.